Каква е цената на сурогатно майчинство?
Цената на сурогатно майчинство в чужбина варира от 33 000 € до 115 000 € в зависимост от страната, като някои държави го разрешават само алтруистично. Нито един от тези разходи не се покрива: сурогатното майчинство е забранено в България, тъй като българското законодателство не признава подобни договорености.
| СМ в Канада | 60 000 € |
| СМ в Гърция | 70 000 € |
| СМ в Украйна | 33 000 € |
| СМ в Албания | 35 000 € |
| СМ в САЩ | 115 000 € |
| СМ в Кипър | 65 000 € |
| СМ в Грузия | 45 000 € |
За информация относно възможното покритие във вашия случай се обърнете към НЗОК (Национална здравноосигурителна каса).
Разбиране на сурогатното майчинство
Прибягването до асистирана репродукция (АР) е решение, когато е невъзможно да имате дете по естествен път. Ако този подход не успее, често се обсъждат два пътя. Първият е осиновяването. То обаче е дълъг и изтощителен процес.
Вторият е сурогатното майчинство или СМ, обмисляно от двойки, които желаят биологично дете. Прибягването до СМ е забранено в България, тъй като българското законодателство не признава договорености, сключени в държава, разрешаваща СМ.
Процесът на сурогатно майчинство обаче е труден за осъществяване. Намирането на надеждна сурогатна майка е истинско предизвикателство. В България посредничеството между бъдещи родители и сурогатна майка е незаконно.
Какво е сурогатно майчинство?
Определение
Какво е сурогатно майчинство? То използва техники на асистирана репродукция (АР), но българското право не го признава като такова. Принципът се състои в имплантиране на ембрион в матката на жена. Ембрионът е получен чрез ин витро оплождане (ИВФ); при традиционната форма сурогатната майка се инсеминира.
Но има уловка. Жената, която носи детето, не е неговата истинска майка. Тя е сурогатна майка. В страните, където е разрешено, тя по принцип няма права върху бебето; в България такава договореност е невалидна. Сурогатната майка носи детето на двойка, наречена бъдещи родители. Тя трябва да им предаде детето след раждането.
Отбележете, че сурогатното майчинство може да се осъществи по два начина. Първо, ембрионът е получен от гаметите на бъдещите родители. Сурогатната майка няма генетична връзка с детето. Тя се занимава само с бременността.
Но е възможно и ембрионът да е получен от яйцеклетка на сурогатната майка и сперма на биологичния баща или друг мъж. Последният се нарича анонимен донор. Това означава, че тя е донорът, т.е. биологичната майка на детето.
Законът за сурогатното майчинство в България
България забранява прибягването до тази техника. Законът за здравето от 2004 г. въвежда забраната чрез член 134, който обявява за недействителни всички договорености за сурогатно майчинство.
Тази българска разпоредба се основава на принципите за неотчуждаемост на човешкото тяло и за невъзможност за продажба на деца. Просто казано, тя забранява на индивида да отдава под наем или да продава тялото си.
Наказателният кодекс в член 182а, алинея 3 наказва посредничеството между двойка, желаеща дете, и жена, съгласна да го носи, независимо от целта за печалба: до една година лишаване от свобода и глоба до 10 000 лв., удвоени при повторност или цел за печалба.
Ако родителите изберат репродуктивен туризъм, връщането на детето в България е трудно. Същото важи и за вписването на акта за раждане в регистрите за гражданско състояние.
Две български двойки са се сблъскали с този проблем. Те са решили да сезират Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по този въпрос. За историята: тези двойки са избрали СМ, за да осъществят желанието си за дете, и са отишли в САЩ.
След завръщането си в България с дъщерите си, българските власти са отказали да впишат американските актове за раждане на бебетата в българските регистри. Те са заченати с гамети на съпруга и яйцеклетки на американска донорка.
Родителите са изтъкнали нарушение на правата на детето и на правото на зачитане на личния и семейния живот. Това е посочено в член 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Европейският съд по правата на човека постановява на 26 юни 2014 г., че този отказ нарушава правото на децата на зачитане на личния им живот[3]. България е трябвало да промени поетапно признаването на произхода на децата.
Законодателят утвърждава позицията си със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето от 2021 г.: действителността на фактите, посочени в чуждестранния акт за раждане, вече се преценява според българското право, което насочва небиологичния родител към осиновяване[1].
Върховният касационен съд в общо събрание на гражданската колегия на 3 юли 2026 г. приема екзекватура на чуждестранни съдебни решения, установяващи произход на деца, родени от СМ, без да ги преквалифицира като осиновяване, като българската забрана остава в сила[4]. България в крайна сметка разрешава издаването на удостоверение за българско гражданство на тези бебета при наличие на родствена връзка с български гражданин.
Относно етичното сурогатно майчинство
Социологическо проучване на „Тренд“ от 10 до 22 февруари 2022 г. сред 1 503 души, представителни за българското население, показва, че в контекста на президентските избори 75% от анкетираните са за разрешаване на СМ за хетеросексуални двойки и 59% за еднополови двойки[5].
Някои хора искат приемането на законопроект за „алтруистично или етично СМ по медицински показания“. Принципът е да се разреши използването на сурогатна майка, ако жената не може да износи дете поради здравословно състояние или безплодие. За да се избегне всякаква форма на търговско СМ, даряването на сперма или яйцеклетки и бременността трябва да бъдат безвъзмездни.
Но етичното СМ остава много чувствителна тема на дебат. Българският етичен комитет се произнася през 2010 г. с голямо мнозинство за запазване на забраната[6]. Не бива да се забравя, че сурогатната майка трябва да предаде бебето на бъдещите родители.
В някои страни, където СМ вече е законен процес, законът разрешава и заплащане на сурогатната майка. Такава практика обаче напомня за продажба на човешко тяло. Психосоциалните аспекти на процедурата също се поставят под въпрос.
Отбележете, че има голямо разнообразие в правната рамка за сурогатното майчинство. Но в интерес на детето Европейската комисия представя предложение за регламент на 7 декември 2022 г. То предвижда произход, признат в една държава членка, да се признава във всички останали, но все още не е прието.
За кого е подходящо сурогатното майчинство?
Сурогатното майчинство не е признато в България като метод на асистирана репродукция. Там, където е разрешено, то обикновено засяга:
- хетеросексуални двойки, които не могат да заченат дете по естествен път поради безплодие или друг здравословен проблем,
- самотни жени или мъже, желаещи да станат родители,
- хомосексуални двойки, желаещи да създадат семейство.
Как протича процесът на сурогатно майчинство?
Описаният по-долу процес е този, който се прилага в страните, където сурогатното майчинство е регулирано. Той няма правно действие в България, тъй като договореността е недействителна и посредничеството е незаконно.
Подготовка
В страните, които го регулират, процесът започва с медицинска и правна консултация, по време на която бъдещите родители представят своя проект за родителство.
След това се сключва договор между сурогатната майка и бъдещите родители според правото на съответната страна. В България този договор е недействителен и няма правно действие[1].
Досието, изисквано в съответната страна, включва медицински прегледи и правни документи.
Ако бъдещата майка не може да използва собствените си яйцеклетки, е необходимо донорство на яйцеклетки. Следва изборът на сурогатната майка. Критериите за подбор, медицински и психологически, варират в различните страни.
Лечението
Когато подготвителният етап е извършен правилно, медицинското лечение може да започне. Първо се създава ембрионът. Това се извършва в лаборатория. Сурогатната майка трябва редовно да посещава клиниката за подготовка за трансфер на ембриони.
Трансферът се извършва, когато условията са благоприятни за имплантация. След това кръвен тест проверява дали има бременност. Ако тестът е положителен, тя получава проследяване на бременността.
Раждането и завръщането у дома
Отбележете, че бъдещите родители могат да следят развитието на бременността. В момента на раждането те биват уведомени незабавно. Детето се предава на бъдещите родители според правото на страната на раждане.
Актът за раждане се предава на бъдещите родители. Той е част от документите, необходими при кандидатстване за паспорт на детето. Семейството може да се завърне в родината си. Вписването на акта за раждане в регистрите за гражданско състояние обаче не е автоматично в България.
Кои страни разрешават сурогатното майчинство?
САЩ и Канада разрешават сурогатното майчинство. Сурогатната майка може да получи възнаграждение в някои американски щати, докато Канада забранява заплащането и допуска само възстановяване на разходите[7]. Условията за достъп до тази репродуктивна техника варират в различните американски щати.
Украйна и Мексико също го допускат, според наличните източници, за чуждестранни резиденти. Русия от своя страна затваря този достъп за чужденци в края на 2022 г. Всеки федерален субект има собствено семейно право и условията за чуждестранни резиденти варират.
В Европейския съюз само четири държави го предвиждат в закона си, винаги алтруистично и никога търговско[8]. Нидерландия, Белгия и Дания не го регулират. Извън Съюза нито един институционален източник не поддържа актуален списък на страните, които го разрешават, и рамката там се променя бързо:
- Гърция: разрешено алтруистично сурогатно майчинство, закони 3089/2002 и 3305/2005[8];
- Кипър: разрешено алтруистично, закон от 2015 г. за медицински асистираната репродукция, членове 22 до 27[8];
- Португалия: предвидено от закон 90/2021, в сила от 1 януари 2022 г., но подзаконовите актове все още липсваха в началото на 2024 г.[8];
- Ирландия: уредено от Health (Assisted Human Reproduction) Act 2024, чиито разпоредби за сурогатното майчинство все още не бяха влезли в сила[8];
- Армения, Албания, Грузия, Австралия и Нова Зеландия често се посочват като разрешаващи го, без френски или европейски институционален източник да позволява проверка към датата на тази страница.
Каква е цената на сурогатното майчинство в чужбина?
Сурогатното майчинство струва между 33 000 € и 115 000 € в зависимост от страните в таблицата. Но всичко зависи от страната, в която се извършва процесът. В Гърция, Кипър и Канада се допуска само алтруистично сурогатно майчинство: сурогатната майка не се заплаща освен разходите ѝ[7][8].
Дали е алтруистично? Трябва ли да се компенсира сурогатната майка? Покрива ли местната здравна система разходите за медицински грижи, свързани с бременността? Всички тези детайли се вземат предвид при изчислението.
ЧЗВ - Често задавани въпроси
Какви са рисковете, свързани със сурогатното майчинство?
Референтният преглед съобщава при сурогатните майки хипертензивни нарушения на бременността в 3,2% до 10% от случаите и placenta praevia или отлепване на плацентата в 4,9%[9]. Авторите отбелязват сериозни методологични ограничения.
Има ли право сурогатната майка да задържи детето?
Всичко зависи от разпоредбите в избраната дестинация. В някои страни сурогатната майка има право на отказ. В България договорът е недействителен по право и няма правно действие, независимо от волята на страните.
Как да бъдем сигурни за здравето на детето?
Критериите за подбор на сурогатни майки и донори варират в различните страни. Нито едно проучване към датата на референтния преглед не разглежда децата, родени от трансгранично сурогатно майчинство[9]: тяхното бъдеще не е документирано.
Как се осъществява завръщането у дома?
Актът за раждане се издава в страната на раждане и вписването му в България не е автоматично. От 2021 г. небиологичният родител трябваше да мине през осиновяване; през 2026 г. Върховният касационен съд прие екзекватура на чуждестранно съдебно решение за произход[4].
Възстановяват ли се разходите за сурогатно майчинство?
Към момента сурогатното майчинство остава забранено в България. Следователно НЗОК не възстановява разходите за медицински грижи, свързани с неговото извършване. Бъдещите родители трябва да поемат всички разходи.
Трябва ли да сте семейна двойка, за да планирате сурогатно майчинство?
Условията за достъп варират според страните: някои го запазват за семейни двойки, други го отварят за несемейни двойки или самотни лица. В България въпросът не стои, тъй като договорът е недействителен независимо от заявителя.
Източници и препратки
- Vie-publique (DILA). Gestation pour autrui (GPA) : quelles sont les évolutions du droit ? Mis à jour le 13 juillet 2026. Consulter la source
- Sénat. Détraigne Y, Tasca C. Défendre les principes, veiller à l’intérêt des enfants. Rapport d’information n° 409 (2015-2016), 17 février 2016. Consulter la source
- Cour européenne des droits de l’homme. Fiche thématique - Gestation pour autrui. 2023. Consulter la source
- Cour de cassation, assemblée plénière. Arrêt du 3 juillet 2026, pourvoi n° 24-50.028, publié au bulletin. 2026. Consulter la source
- Ifop pour l’ADFH et TÊTU. La position de l’opinion publique sur la GPA et les questions LGBT dans la campagne présidentielle. Enquête menée du 10 au 22 février 2022 auprès de 1 503 personnes. Consulter la source
- Comité consultatif national d’éthique. Avis n° 110, Problèmes éthiques soulevés par la gestation pour autrui. 1er avril 2010. Consulter la source
- Santé Canada. Prohibitions related to Surrogacy, Loi sur la procréation assistée. 2024. Consulter la source
- Parlement européen, EPRS. Surrogacy: the legal situation in the EU. Briefing PE 769.508, février 2025. Consulter la source
- Söderström-Anttila V, Wennerholm UB, Loft A, et al. Surrogacy: outcomes for surrogate mothers, children and the resulting families, a systematic review. Hum Reprod Update. 2016;22(2):260-276. Consulter la source