Каква е цената на сурогатното майчинство?
Цената на сурогатното майчинство в чужбина варира от 25 000 € до 125 000 € в зависимост от държавата, а процедурата отнема дванадесет до петнадесет месеца. Нито един от тези разходи не се поема: сурогатното майчинство е забранено в България и в повечето европейски държави.
| Сурогатно майчинство в Канада | 60 000 € |
| Сурогатно майчинство в Гърция | 70 000 € |
| Сурогатно майчинство в Украйна | 33 000 € |
| Сурогатно майчинство в Албания | 35 000 € |
| Сурогатно майчинство в САЩ | 115 000 € |
| Сурогатно майчинство в Кипър | 65 000 € |
| Сурогатно майчинство в Грузия | 45 000 € |
Сурогатно майчинство: пълното ръководство
Обръщането към асистирана репродукция е решение, когато е невъзможно да имате дете по естествен път. Ако тази стъпка не проработи, все още са възможни два варианта. Първият е осиновяване. Това обаче е дълъг и изтощителен процес.
Вторият вариант е да заложите на сурогатно майчинство. То се явява по-добра алтернатива за двойка, която иска да има биологично дете. Достъпът до сурогатно майчинство обаче е забранен в България. За да станете родител по този начин, трябва да отидете в държава, която разрешава сурогатно майчинство.
Процесът на сурогатно майчинство обаче е труден за осъществяване. Намирането на сериозна сурогатна майка наистина е истинско изпитание. Затова много хора се обръщат към услугите на специализирана агенция.
Какво представлява сурогатното майчинство?
Определение
Какво е сурогатното майчинство? То е признато като метод на асистирана репродукция. Принципът се състои в трансплантирането на ембрион в матката на жена. Отбелязваме, че ембрионът е получен чрез ин витро фертилизация (ИВФ) или изкуствено осеменяване.
Но има едно уточнение. Жената, която носи детето, не е неговата истинска майка. Тя е сурогатна майка. Тя се предполага, че няма права върху роденото бебе. Жената, която го носи, ще износи детето на двойка, определена като родители по поръчка. Тя трябва да предаде детето на тях при раждането.
Отбелязваме, че сурогатното майчинство може да се проведе по два начина. На първо място, ембрионът произхожда от гаметите на родителите по поръчка. В този случай сурогатната майка няма генетична връзка с детето. Тя се заема само с бременността.
Възможно е обаче ембрионът да произхожда от овоцита на сурогатната майка и спермата на биологичния баща или на друг мъж. Този мъж се нарича анонимен донор. Това означава, че тя е донор, тоест биологичната майка на детето.
Законът за сурогатното майчинство в България
България забранява използването на тази техника. Законът за биомедицината и редица разпоредби в Наказателния кодекс уреждат тази забрана, като предвиждат нищожност на всяко споразумение[1].
Този български закон се основава на принципите за неразпоредимост с човешкото тяло и правния статут на лицата. По-просто казано, той забранява на индивида да отдава или продава тялото си. Той също постановява, че детето не може да бъде предмет на продажба.
От своя страна, разпоредбите на Наказателния кодекс наказват посредничеството между двойка, която желае да приеме дете, и жена, която се съгласява да го износи, без условие за печалба: лишаване от свобода и глоба, удвоени при повторност[2].
Ако родителите изберат репродуктивен туризъм, връщането на детето в България е истинско изпитание. Същото се отнася и до вписването на акта за раждане в регистрите на гражданското състояние.
Две български двойки са се сблъскали с този проблем. Те са решили да сезират Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по този въпрос. За историята, тези двойки са избрали сурогатно майчинство, за да осъществят желанието си да имат дете, и са отишли в САЩ.
След завръщането си в България с момиченцата си, е било отказано вписването на американските актове за раждане на бебетата в българското гражданско състояние. Те са били заченати с гаметите на съпруга и овоцитите на американска донорка.
Родителите са сигнализирали за нарушение на правото на детето и на зачитането на личния и семейния живот. Това е посочено в член 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Европейският съд по правата на човека е постановил на 26 юни 2014 г., че този отказ нарушава правото на децата на зачитане на личния им живот[3]. България е трябвало да признае произхода на децата. Българските власти не са отстъпили до края.
Правителството потвърди позицията си със закона за биомедицината от 2 август 2021 г. Въпреки това, то разреши на родителите по поръчка да осиновят детето. За да бъде тази процедура валидна, чуждият акт за гражданско състояние трябва да е законен.
Висшата юрисдикция продължи да предприема нови мерки в защита на правата на децата, родени чрез сурогатно майчинство. България в крайна сметка разреши издаването на българско удостоверение за гражданство на тези бебета, при условие че съществува връзка на произход с българин.
За етичното сурогатно майчинство
Институтът за проучване на общественото мнение е интервюирал 1 503 души, представителни за българското население, от 10 до 22 февруари 2022 г. По отношение на този закон за биомедицината, 75 % от анкетираните се обявяват в полза на разрешаването на сурогатно майчинство за хетеросексуална двойка и 59 % за двойка от един и същи пол[4].
Някои хора искат въвеждането на законопроект за “алтруистично или етично сурогатно майчинство по медицински показания”. Принципът е да се разреши прибягването до сурогатна майка, ако жена не може да износи дете поради здравословното си състояние или безплодие. За да се избегне всякаква форма на търговско сурогатно майчинство, дарението на сперма или овоцит и износването трябва да се извършват безвъзмездно.
Но етичното сурогатно майчинство все още остава много чувствителна тема за дебат. Националният консултативен комитет по етика се произнесе през 2010 г. с голямо мнозинство за запазване на забраната[5]. Не трябва да се забравя, че сурогатната майка трябва да предаде бебето на родителите по поръчка.
В някои държави, където сурогатното майчинство вече е законен процес, законът разрешава също възнаграждение на жената, която износва детето. Подобна практика обаче има тенденцията да наподобява продажба на човешко тяло. Психо-социалните аспекти на процедурата също се поставят под въпрос.
Отбелязваме, че има голямо разнообразие в правната рамка на сурогатното майчинство. Що се отнася до висшия интерес на детето, Европейската комисия представи предложение за регламент на 7 декември 2022 г. То предвижда произход, признат в една държава членка, да бъде признат и във всички останали, но към днешна дата то не е прието.
За кого е предназначено сурогатното майчинство?
Сурогатното майчинство е метод на асистирана репродукция, който подхожда на различни профили. То обикновено се практикува:
- В рамките на двойка мъж-жена, която не може да зачене дете по естествен път поради безплодие или друг здравословен проблем,
- При жена или мъж, които живеят сами и желаят да станат родители,
- В рамките на еднополова двойка, която желае да основе семейство.
Как протича процесът на сурогатното майчинство?
Описаният по-долу ход на процедурата е този, който се прилага в държавите, където сурогатното майчинство е регулирано. Той няма никаква сила в България, където споразумението е нищожно и посредничеството е престъпление.
Подготовка
Всичко започва с консултация. По време на този разговор родителите по поръчка избират дестинацията за репродуктивен туризъм. Те трябва също да определят своя родителски проект.
Предлага им се програмата, която би могла да отговаря на тяхната ситуация. Следващата стъпка е съставянето на споразумението. Ако родителите по поръчка са съгласни с всички условия на договора, те трябва да го подпишат. Възможно е да се водят преговори и да се изменят някои клаузи. Тогава процесът може да започне.
Бъдещият или бъдещите родители трябва да съставят досието, изисквано за избраната от тях дестинация. То включва медицински прегледи и юридически документи.
Ако бъдещата майка не може да използва своите яйцеклетки, тя трябва да избере донор. След това трябва да се пристъпи към търсене на сурогатна майка. Критериите за подбор, медицински и психологически, варират от държава до държава.
Лечението
Когато подготвителният етап е извършен правилно, медицинското лечение може да започне. Първо се извършва формирането на ембриона. То се извършва в лаборатория. Сурогатната майка трябва редовно да посещава клиниката за подготовка за трансфер на ембриони.
Трансферът се извършва, когато условията са благоприятни за трансплантация. Две седмици по-късно жената, която износва детето, трябва да се подложи на кръвен анализ, за да се провери дали има бременност. Ако тестът е положителен, тя получава проследяване на бременността.
Раждането и завръщането у дома
Отбелязваме, че бъдещите родители могат да следят развитието на бременността. В момента на раждането те се уведомяват незабавно. Получаването на бебето може да се извърши в родилния дом или в клиниката.
Актът за раждане се предава на родителите по поръчка. Той е част от документите, които се представят при кандидатстване за паспорт на детето. Малкото семейство може да се върне в страната си на произход. Вписването на акта за раждане в регистрите на гражданското състояние обаче не е автоматично в България.
Кои са държавите, които разрешават сурогатното майчинство?
САЩ и Канада са първите държави, които са разрешили сурогатното майчинство. Сурогатната майка може дори да получи обезщетение в САЩ. Съществуват обаче някои изключения в някои щати. В Луизиана например само хетеросексуални двойки имат право на тази техника за репродукция. В щата Ню Йорк сурогатното майчинство е достъпно само за американски граждани.
Украйна и Мексико също го отварят, според наличните източници, за чуждестранни граждани. Русия обаче е затворила този достъп за чужденци в края на 2022 г. Но всяка държава членка има свой собствен граждански кодекс и своя съдебна система. Затова трябва да се провери дали процедурата е достъпна за международни пациенти.
В рамките на Европейския съюз само четири държави го разрешават, винаги на алтруистична основа и никога на търговска[6]. Нидерландия, Белгия и Дания не го регулират. Извън Съюза нито един институционален източник не поддържа актуален списък на държавите, които го разрешават, и рамката там се променя бързо:
- Гърция: разрешено алтруистично сурогатно майчинство, закони 3089/2002 и 3305/2005[6];
- Кипър: разрешено на алтруистична основа, закон от 2015 г. за асистираната репродукция, членове 22 до 27[6];
- Португалия: предвидено със закон 90/2021, в сила от 1 януари 2022 г., но липсваха подзаконовите актове в началото на 2024 г.[6];
- Ирландия: уредено с Health (Assisted Human Reproduction) Act 2024, чиито разпоредби относно сурогатното майчинство все още не са влезли в сила[6];
- Армения, Албания, Грузия, Австралия и Нова Зеландия често се цитират като разрешаващи алтруистично сурогатно майчинство, без институционален български или европейски източник да позволява това да се провери към датата на тази страница.
Каква е цената на сурогатното майчинство в чужбина?
Сурогатното майчинство струва между 25 000 € и 125 000 €. Но всичко зависи от държавата, в която се провежда процесът. Дали е алтруистично? Трябва ли да се обезщети сурогатната майка? Дали местната система на обществено здравеопазване покрива разходите за медицински грижи, свързани с бременността? Всички тези подробности се вземат предвид при изчислението.
FAQ - Често задавани въпроси
Какви са рисковете, свързани със сурогатното майчинство?
Референтният преглед съобщава при жените, които износват деца, за хипертонични нарушения на бременността в 3,2 % до 10 % от случаите и за предлежаща плацента или ретроплацентарен хематом в 4,9 %[7]. Неговите автори посочват сериозни методологични ограничения.
Има ли право сурогатната майка да задържи детето?
Всичко зависи от действащите разпоредби в избраната дестинация. В някои държави жената, която износва детето, има право на отказ. В България споразумението е нищожно по право и не поражда никакви последици, независимо от волята на страните.
Как да сме сигурни за здравето на детето?
Критериите за подбор на жените, които износват деца, и на донорите варират от държава до държава. Към датата на референтния преглед нито едно изследване не е обхващало деца, родени чрез трансгранично сурогатно майчинство[7]: тяхното развитие не е документирано.
Как се осъществява завръщането у дома?
Актът за раждане се съставя в държавата на раждане. Вписването му в българското гражданско състояние не е автоматично: от 2021 г. реалността на декларираните факти се преценява с оглед на българското право, а родителят, който не е биологичен, минава през осиновяване[1].
Покрива ли се сурогатното майчинство?
До ново нареждане сурогатното майчинство остава забранено в България. Затова Националната здравноосигурителна каса не покрива разходите за медицински грижи, свързани с осъществяването му. Бъдещите родители трябва да понесат всички разходи.
Трябва ли да сте сключили брак, за да планирате сурогатно майчинство?
Условията за достъп варират според държавите: някои ги запазват за сключили брак двойки, други ги отварят за несемейни двойки или за хора, които живеят сами. В България въпросът не стои, тъй като споразумението е нищожно независимо от заявителя.
Източници и препратки
- Vie-publique (DILA). Gestation pour autrui (GPA) : quelles sont les évolutions du droit ? Mis à jour le 13 juillet 2026. Вижте източника
- Sénat. Détraigne Y, Tasca C. Défendre les principes, veiller à l’intérêt des enfants. Rapport d’information n° 409 (2015-2016), 17 février 2016. Вижте източника
- Cour européenne des droits de l’homme. Fiche thématique - Gestation pour autrui. 2023. Вижте източника
- Ifop pour l’ADFH et TÊTU. La position de l’opinion publique sur la GPA et les questions LGBT dans la campagne présidentielle. Enquête menée du 10 au 22 février 2022 auprès de 1 503 personnes. Вижте източника
- Comité consultatif national d’éthique. Avis n° 110, Problèmes éthiques soulevés par la gestation pour autrui. 1er avril 2010. Вижте източника
- Parlement européen, EPRS. Surrogacy: the legal situation in the EU. Briefing PE 769.508, février 2025. Вижте източника
- Söderström-Anttila V, Wennerholm UB, Loft A, et al. Surrogacy: outcomes for surrogate mothers, children and the resulting families, a systematic review. Hum Reprod Update. 2016;22(2):260-276. Вижте източника
